Умря при раждане, но ковчегът й не помръдваше дори и с осем мъже. Когато свекървата поискала да я отворят, никой не очаквал какво има вътре. Тъжният звук на погребалните тръби се носеше през тесните улички, заплетен с мекия, безмилостен дъжд, който падаше върху ръждясалите ламаринени покриви. В центъра на малкия двор, изрисуван със злато ковчег лежеше на две износени дървени пейки. Десетки хора стояха натъпкани заедно, раменете се докосваха, главите се навеждаха. Някои стискаха Броеници, други и